проект
Стъпки
Автор:
 Атанас Тотляков
в процес
описание на проекта
Осезанието е сетивно възприятие при хората и включва чувството за допир и натиск (тактилна чувствителност), топло и студено (термоцепция), болка (ноцицептивна чувствителност) и други. Осезателното възприемане на предметите от външната среда позволя да се изясни формата, размера, свойствата на повърхността, консистенцията, температурата, сухотата и влажността, положението и движението в пространството.

(Большой Энциклопедический Словарь.
Биология. М., Большая Российская энциклопедия, 1999, с. 437.)


Сетивното познание, като начин на пряко отношение със света, играе централна роля при раждането на естетиката. Александър Баумгартен определя естетиката като знание за сетивното познание. В статията си „Сетивното познание” Пиер Соване разглежда понятието като препратка към субект, способен да приеме усещания, доставени от сетивата при допир с външния свят и отбелязва етимологията на естетиката като aisthesis, идея за първичното усещане. Той отбелязва, че от философска гледна точка целият въпрос е дали естествените усещания са достатъчни за достигане на форма на познание, или трябва да се предполага „изкуствено” разсъдъчно и осмислящо действие, за да се отчетат осезаемото разнообразие и възможното му познание. Според емпиризма – цялото (или почти цялото) познание почива върху опита и се доказва от него. Затова пък според рационализма не е възможно никакво познание, ако не съществуват вродени, априорни истини. По този начин сетивното познание поставя въпроса за ролята и статута на сетивното в познанието изобщо. (Соване, П. Сетивно познание. // Речник по естетика и философия на изкуството. Рива, 2012, с. 472) Валентин Ангелов разглежда двойката понятия „сетивност и естетика” като симбиоза, определяща фундамента на естетическия дискурс. (Ангелов, В. Лексикон по философия на изкуството. В. Търново 2014, с.284)

Границите на нашите тела определят и възможността да почувстваме осезателно материята на заобикалящата ни действителност. Повърхността на кожата, предаваща сигнали за гладко и грапаво, за топло и студено, за опасност или близост, е друго битийно Аз, нашето реално физическо присъствие в света, върху което обикновено не сме фокусирани. За разлика от дистанцията на погледа, сензориката на кожата се нуждае от непосредствен контакт, от съприкосновение. Обичайното ни предвижване като пешеходци, води до колосално количество информация за терена, върху който стъпваме, въпреки неосъзнаването на непосредствения акт на ходене. Урбанистичното пространство предлага безкрайно разнообразие от тактилни повърхности като стълбища, противопоставени на хоризонтални терени, гладко полирани мраморни повърхности в контраст с неравен паваж, твърд асфалт, ясно отличим от меките тревни площи, различните наклони на улиците и случайните релефни препятствия.

Отправната точка на настоящия проект е дистанциране от непосредствения тактилен опит, чрез целенасочено манипулиране на обекти и ситуации.
Идеята е посредством реално действие в градска среда (пърформанс) да се постигне ситуация, в която всеки пешеходец става публика и съучастник в акта и същевременно фокусира вниманието си върху рецепцията на тактилните сигнали от ходилата си.

Целта е да се постигне момент на колебание и съмнение в полза на преосмислянето на средата по посока на телесното съприкосновение с материята.
Включването на осезанието като артистична практика е възможно при премоделиране на житейска ситуация в съзнателен акт на възприятие, дистанциран от първичната очевидност. С други думи: не предвижването от точка „1” до точка „2” като посока, а вътрешното преживяване от контакта със заобикалящата среда. Концепцията търси опора в теорията на Феноменологичната философия.

Френският философ Морис-Мерло Понти в своята „Феноменология на възприятието” извежда концепцията за физиологическото тялото-обект противопоставено на понятието „собствено тяло”. За да илюстрира допълнително значение на тялото във възприятията, Мерло-Понти сравнява тактилно и визуално преживяване: „Тактилният опит, от друга страна, се придържа към повърхността на тялото ни, ние не можем да го разгръщаме пред нас, и то никога не става обект.” (Мерло-Понти, М. Феноменология восприятия, Санкт-Петербург, "Ювента", 1999, с.316)
Всяко тактилно възприятие, според Мерло-Понти, което произлиза от обективно свойство, включва телесен компонент. Тактилната локализация на обекта установява неговото място в отношението на точки от телесната схема. В настоящия случай се търси съсредоточаване върху самата граница между синтеза на обекта с който сме в контакт и синтеза на собственото тяло.
Инструменти за това са:
1. Обект - табела на дървена дръжка с конкретен дизайн;
2. Пърформанс – действие в градска среда ( движение с високо вдигната табела сред случайните минувачи);
3. Изложба представяща обекта, документация от пърформанса, визуални материали от следи от стъпки върху различни повърхности.

Техническо описание:

Табела 70/100 см, дигитален печат, платно, фазер върху дървена рамка, акрил Дървена дръжка с ергономични ръкохватки, черен акрил.

Двуезичен надпис: „ВСЯКА СТЪПКА Е ТАКТИЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ!”. Релефно моделиране на повърхностите чрез натрупване на акрил.